Поезия

[Mirela]

Ела!

Очите ти са звездни небеса.
Косата ти е здрачния воал
на късна вечер, твоята коса!
Дъха ти - свеж момински дъх,
на юга съживителния лъх,
зефир посред цветя заспал.

Ела, денят е мъртъв и студен.
В таз лунна нощ, с разпусната коса,
приведена над мен,
ела и дъхай в моето лице,
ела и сгрей изстинало сърце -
в таз лунна нощ, под звездни небеса.

[fred]

Капризни коне
Вл. Висоцкий

До ръба на пропастта, на самия му край,
аз конете си, ще подкарам, ще пришпоря.
Нещо въздухът ми е малко. Вятър пия, мъгла преглъщам,
и усещам с отчаян възторг - пропадам, пропадам!

Ех, по бавно коне, по бавно!
И не слушайте стегнатата плетка на камшика!
Но нещо конете ми се случиха капризни,
да поживея не успях и да попея също!

Аз конете ще напоя! Аз куплета ще допея!
Макар още малко, да постоя на ръба!...

Ще изчезна. Като пухче ураганът, ще ме издуха от дланта.
И с шейна в галоп, ще ме извозат сутрин по снега.
Но не бързайте толкова, мои коне!
Ако ще и за кратко, продължете пътя ми към последния пристан!

По бавно коне, по бавно!
Не са ви господари камшикът и въжето.
Но нещо конете ми се случиха капризни.
И да поживея не успях и да попея също.

Аз конете ще напоя! Аз куплета ще допея!
Макар още малко, да постоя на ръба!...

Успяхме! За партито при бога никой не закъснява.
Но защо ли, ангелите пеят там със страшни гласове?
Или звънчето е полудяло от трептения,
или викам аз на конете, да не дърпат шейната толкоз бързо!

По бавно коне, по бавно!
Моля, не препускате летейки!
Но нещо конете ми се случиха капризни.
Щом поне не живях, поне да допея!

Аз конете ще напоя, Аз куплета ще допея,
дори и за миг да постоя на ръба!

понеже на български е едно, то на руски е друго, а в изпълнение е път е трето , та ще пусна руския, пък който го знае, го знае, а който имажелание и да чуе изпълнението е четвърто и пето.Препратката с нотата при мен не сработвает де.

Кони привередливые ♫

Вдоль обрыва, по-над пропастью, по самому по краю
Я коней своих нагайкою стегаю, - погоняю, -
Что-то воздуху мне мало, ветер пью, туман глотаю,
Чую с гибельным восторгом - пропадаю, пропадаю!

Чуть помедленнее, кони, чуть помедленнее!
Вы тугую не слушайте плеть!
Но что-то кони мне попались привередливые,
И дожить не успел, мне допеть не успеть!

Я коней напою, я куплет допою, -
Хоть немного еще постою на краю!..

Сгину я, меня пушинкой ураган сметет с ладони,
И в санях меня галопом повлекут по снегу утром.
Вы на шаг неторопливый перейдите, мои кони!
Хоть немного, но продлите путь к последнему приюту!

Чуть помедленнее, кони, чуть помедленнее!
Не указчики вам кнут и плеть.
Но что-то кони мне попались привередливые,
И дожить я не смог, мне допеть не успеть.

Я коней напою, я куплет допою, -
Хоть немного еще постою на краю!..

Мы успели - в гости к богу не бывает опозданий.
Так что ж там ангелы поют такими злыми голосами?
Или это колокольчик весь зашелся от рыданий,
Или я кричу коням, чтоб не несли так быстро сани?

Чуть помедленнее кони, чуть помедленнее!
Умоляю вас вскачь не лететь!
Но что-то кони мне достались привередливые,
Коль дожить не успел, так хотя бы допеть!

Я коней напою, я куплет допою, -
Хоть немного еще постою на краю!..

[fred]

Д. Дебелянов

Да се завърнеш в бащината къща...


Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.

Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
.......
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!

[fred]

Екзотичен аромат
Шарл Бодлер
(Не знам на кой е превода, ама нещо ми звучи особено, но това намерих)

Сред здрача — в топла есен — присвил очи блажено,
от твойта гръд гореща аз пия с часове
и стелят се пред мене щастливи брегове,
удавени сред блясък от слънце разкалено.


Това е чуден остров на нега и на леност
с дървета причудливи и сочни плодове;
мъжете там са дребни, но с яки гърбове,
жените смайват с поглед — открит до откровеност.

С дъха си ти ме водиш към тоя дивен кът
и виждам пристан, в който платна и мачти спят,
все още уморени от урагана бесен,

а мирисът упойващ на сочен тамаринд
издува мойте ноздри, потрепва в здрача син
и смесва се в гръдта ми с моряшка тъжна песен.

[Ранобудниче]

Земя

Тази земя,
по която тъпча сега,
тази земя,
която пролетен вятър пробужда,
тази земя – не е моя земя,
тази земя,
простете, е чужда.
Сутрин тръгвам.
Фабричният път
го задръства
с рубашки
безброя.
Ние сме слети с сърцето,
с умът,
но... земята не чувствам моя.
Над мойта земя
напролет
лъчите
шуртят,
гърмят водопади
от слънце
над мойта
земя.
Ти чувстваш дълбоко
сърцето на земната гръд
и виждаш как с скокове
раснат безбройни цветя.

Над мойта земя
в небето
опира
Пирин.
И мурите в буря
илинденски приказки пеят,
над Охрид лазура е
толкоз просторен и син,
а още надоле
е светлия бряг на Егея.
Спомням си само.
И ето нахлува кръвта
във сърцето, което
топи се от някаква нежност...
Моя страна! Моя прекрасна страна!...
Поена със кръв
и разлюляна
в метежи.
По Беласица телени мрежи...

Никола Вапцаров

[pe60]

ВЕЗНИ

Тази вечер ще си легнеш рано,
но до късно няма да заспиш.
Дълго ще разчиташ по тавана
туй,което трябва да решиш.
Ще се ровиш в спомени и дати,
ще възкресяваш трепети и дни
и ще трупаш мълком в блюдата
на сърдечните везни:
радоста и първото страдание,
верността и нейните въжа,
ласките и първата досада,
клетвите и първата лъжа.
Ще претегляш,ще сравняваш скритом
устните ми с нечия уста,
нечии очи с очите ми,
силата със нежноста...
После ще объркаш всичко и наслуки,
ще запълваш слепите блюда:
ще поставиш любовта при скуката,
навика при любовта...
Страшно ще ти е да се събудиш
по добре е да не спиш:
да си идеш ще ти бъде трудно,
да се върнеш,ще се унижиш.

СТЕФАН ЦАНЕВ

[Sunny]

Искам да те любя!
Грозно ли звучи?
Може би е грубо
в твоите очи?
Ала нека знаеш,
да не го тая,
пък дори да кажеш
"мъжка суета".
Искам да усетя
твоя дъх отблизо,
като някакъв случен
полъх лек на бриза.
Тялото ти живо
с любов да обуздая,
гърдите да целувам
с косата да играя,
да докосвам с пръсти
нежната ти кожа
и на място свидно
глава си да пoложа.
Да проникна бавно
чакан и желан
в твоята утроба,
сладкия капан.
Да усетиш колко
дълго съм бленувал
ласките в самотни
нощи съм сънувал.
Да се слеем в цяло,
две тела в едно
електрично тяло,
огнено кълбо.
Любя от "Любов" е.
На любов ухаеш.
Искам да те любя!
Искам да го знаеш.


/автора кой е не зная/

[fred]

Днес понеже завърши изборния ден, това ми се струва подходящо

Жалба
Валери Иванов

На Пл. Александров

Отдавна в тая твърд робска
не е имало курбан за светци и апостоли...
Пукай се от мъка, земльо попска,
и чопли семки — за Бог да прости!

Низки търгаши ни водиха към „високото“ утре.
Вратове и мутри ни дариха фина „демокрация“.
Лутаме се освирепели като глутница вълци...
И имаме наглостта да се наричаме „нация“!?

Псувай, проклинай, сестро — брата си,
че роб на глупците остана...
Разкъсвай в гняв, селяко, душата си,
че време безплодно, безхлебно захвана!

Тази страна, отдавна изречена и обрулена,
напоследък гмеж — сатани и демони ражда!
Българийо, майко — нещастна, охулена —
умори ме от болка, недоимък и жажда!

[Mirela]

Песен

Питаш кой ден сме
Ние сме всичките дни
Мило момиче
Ние сме този живот
Моя обичана
Ние сме влюбени значи живеем
Ние живеем и значи сме влюбени
Какво е животът ние не знаем
Ние за дните направо нехаем
Какво е любов не знаем дори.


Жак Превер

[fred]

НА ДОН КИХОТ

Пол Верлен

Просташки е смехът - за странния двубой -
след теб, о, Дон Кихот, стар рицар и бохема:
вината е на мелниците, царю мой,
смъртта ти - кръстна смърт, животът ти - поема!

Върви все тъй, препускай в пътя на Честта
с добрия Росинант, на бойното му стреме; -
върви, върви! - забравените от Властта
са повече отколкото през твойто време.

Ура! Ний следваме те в честната борба -
поети лудокоси, с клончета върба...
Води ни в щурма на високите мечти,

и скоро, и на пук на всичкия сарказъм,
Поезията-знаме ще развееш ти
над лоба побелял на глупавия Разум.

[pe60]

Преди часа на снеговея...

Косите ми са пряспа бяла,
а ти си ги обичал златни,
в очите залези угасват,
а ти ги знаеше по изгрев.
Смехът ми бърз планински ручей
тече по равното без ромон,
от топлината на ръцете
изтля жаравата до въглен,
но нейде от сърцето блика
магията на пролетта ми-
побързай, Друмнико,да свариш
преди часа на снеговея

Нела Данчева

[Кайо]

100-150

Видях аз щастието беше
Сто, сто и петдесет кила,
На двора весело квичеше,
А после скочи във калта.

Видях аз младостта вървеше
По сто, сто и петдесет в строй
Крака набиваше, крещеше,
Че ще тръгне смело в бой.

Видях аз свободата с бели
Сто, сто и петдесет листа
Със корици твърди, остаряли
Забравена събираше прахта.

Видях труда си оценен
На сто, сто и петдесет в брой
Готов да бъде пригоден,
Към всеки нов.....обществен строй

[fred]

Разплата
Боян Ангелов

Било е, за да бъдем.
И, вторачени
в оная непосилна аксиома,
събуваме
усмивките си лачени,
за да потънем
в бездиханна кома.

Сега е време
мъжките ни сънища
да украсим
със скръбни еполети
и да дарим на бликналите пътища
видения,
все още неотнети.

В спиралата към тези отчаяния
пулсира блясък
мълчалив и матов.

Облъхван от невидими ридания,
животът става
по-ленив от блато.

Олтари жертвени
щом сме за огъня
или безспирен пир
за безгръбначните,
къде е единението
с бога на
преобразените
посоки
злачни?

Къде е времето,
щом няма минало
за неосъществените
любови,
щом бъдещето
срещу нас е зинало,
а за отвъдното
не сме готови?!

Било е,
за да сме...
и над пределите
бистреят на доброто заревата,
ала до там ще стигнат
само смелите,
които не потърсиха
разплата...

[Mirela]

Друго няма какво да ти дам

Друго няма какво да ти дам,
Само обич самотна и дива .
Само обич , много малко е знам ,
Но затова пък не е ли красива ?
Не е ли шеметен всеки наш миг,
Всяка истина, всяко докосване
И всеки път този, силният вик
На звездите прогонващ въпросите …
И ако някога всичко умре
За това аз няма да имам вина ,
Щом така трябва да бъде, добре .
Свети болка в очите ми вместо тъга .
Само обич самотна и дива.
Само обич , много малко е знам,
Но затова пък не е ли красива?
Нямам друго какво да ти дам .

Дамян Дамянов

[pe60]

Писан през далечната 1968 година,този бащин завет,звучи толкова актуално...

НА ТЕБЕ,СИНЕ

Живота е труден,понякога лош.
Живеем в такива години...
Но ти не бъди със живота на нож,
обичай го,вярвай му,сине!

Главата си дръж нависоко,
дори свикни пред теглото да пееш,
и аз ще ти кажа,а ти разбери-
по-весело тъй ще живееш.

По-сигурно тъй ще вървиш през света.
Защото ще видиш навярно
реки без води и гори без листа,
небе равнодушно и черно.

Слепец ще те води по правия друм
и може би тъй ще се случи,
че някой глупак ще те учи на ум,
клеветник на чест ще те учи.

Ти плюй на това и напред отмини.
За нищо не чакай награда.
Труди се без отдих,търси висини
и никога духом не падай!

С народа бъди до последния дъх.
За него мисли,не забравяй
ни долу в калта,ни на светлия връх,
ни в тежки минути,ни в слава.

И утре,когато потрябва на
смърт да идеш,с врага да се биеш-
иди и падни безпощаден и твърд,
тъй както сме падали ние.

Сред този жесток и нерадостен век
бъди едновременно войн,
и верен приател,и нежен човек.
Тогава сине,ще бъдеш спокоен.

Това ценностно стихотворение на Георги Джагаров е претворено и в песен,изпята от Петър Чернев.